Веселин Китанов е архитект по професия, но страстта му към проектирането на жилища преоткрива в него друга, малко по-различна страна – любовта към интериорния дизайн. Интересът към него надделява и Веселин се осмелява да осъществи тази своя „неочаквана“ мечта, като доказва на себе си и света, че в този живот няма невъзможни неща, а най-голямата пречка са нашите страхове, които са и причината за неосъществените мечти.
За пътя към успеха и интереса към интериорния дизайн, вижте в интервюто от първо лице
Разкажете ни как решихте да се занимавате с интериорен дизайн?
Получи се много естествено. Аз съм архитект и голямата ми страст винаги е била проектирането на жилищни сгради. При планирането на такива винаги съм обръщал внимание и на всеки детайл в интериора. Това беше и все още е добавената стойност, която предлагам към всеки архитектурен проект. Така се започна.
Колко време ви трябваше да съберете смелост и да последвате мечтата си?
Вярвам в процеса и смятам, че всеки трябва да извърви определен път, за да стигне до там, където мечтае. Смелостта е качество, което се формира, преминавайки през този процес и подсказва кога е настъпил вашият момент.
Смятате ли, че страховете, които изпитваме са най-големите ни врагове?
Разбира се! Страхът е спирачка. В нашата професия съзнанието трябва да е лишено от всякакви ограничения, а въображението свободно да твори.
Интериорният дизайн не е просто професия. Той е изкуство. Какво ви вдъхновява? Коя е Вашата муза?
Вдъхновява ме ежедневието, обкръжаващата ни среда и индивидуалните изисквания на клиента. Около нас е пълно с идеи, които могат да се интерпретират по различен начин и да се приложат в подходящия проект. Понякога, дори и най-малкото изискване на клиента, всъщност формира концепцията за целия проект.
Когато започнахте да се занимавате с това, подкрепяше ли Ви някой?
Да! Най-близките ми винаги са ме подкрепяли във всичко. И по време на следването ми и преди него, както и в момента, в който реших да поема по собствен път. Имам и двама съдружника – арх. Стефан Валентинов и арх. Кристиян Паунов, без които нещата нямаше да се получават така, както в момента.
Как бихте описали качеството на образование за тази специалност тук в България?
Както споменах и аз и колегите ми сме завършили архитектура и нямам наблюдения върху отделната специалност интериорен дизайн. Мога да уверя, че сред преподавателите има уникални професионалисти, които са отворени да предават знанията си.
Кой е най-трудният Ваш проект?
Този, в който с клиента говорим на различни езици. Тогава е най-трудно да намерим вдъхновение.
Кое е най-голямото препятствие във Вашата кариера?
Трябва да минат още доста години, за да започнем да говорим за кариера. Но от това, което съм видял до момента, липсата на вдъхновение и комуникация е сериозна спънка.
Най-големият страх в професионален план?
Избягвам да мисля по тази тема. Вече споменах, че страхът е спирачка, която не искам да натискам.
А кой е любимия Ви проект?
Всеки нов проект ми е любим. С колегите нямаме търпение да разберем какви са желанията и нуждите на клиента и заедно с него да изградим обща концепция. Всяко помещение носи своя дух и енергия, които ние се опитваме да придадем на проекта.
Какви са Вашите професионални цели в бъдеще?
Целим се високо и имаме много идеи за бъдещото ни развитие. Засега ще запазя нещата в тайна. Все пак търся основание за нова среща с Вас.
Какво бихте пожелали на нашите читатели и на всички онези, които се страхуват да последват мечтите си?
Да не го правят. Да стъпват смело и да се трудят здраво. Мечтите са, за да бъдат реализирани.
А какво бихте казали на старото ви “аз”, което плахо пристъпваше към своите мечти?
Вярвай в процеса, бъди уверен и се труди здраво.
Коментирай